Направо към съдържанието

Людмила Филипова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Людмила Филипова
Родена10 април 1977 г. (47 г.)
Професияписател
Националност България
Активен периодот 2006 г.
Жанртрилър,
исторически роман
УебсайтОфициален уебсайт

Людмила Орлинова Филипова е българска писателка.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Внучка е на министър-председателя Гриша Филипов[1][2][3] и дъщеря на най-големия му син Орлин[4].

Дипломира се в УНСС и учи магистратура в Международното висше бизнес училище в Правец по програмата на американския университет Сити Юнивърсити, Сиатъл.

Работи като специалист в областта на маркетинга, PR и медии в компаниите „SAP Bulgaria“ (маркетинг мениджър), „BDA Bulgaria“ (консултант бизнес развитие), ИТ верига „Мултирама“ (маркетинг мениджър), медицинската компания „Medimag-MS“ (търговски директор), рекламна агенция „Desiderata“ (управляващ директор), ТВ „7 дни“, ТВ „Триада“, като главен редактор на сп. „Маркетинг&Медия“. Публикува статии и анализи във в. „Монитор“, „24 часа“, „Новинар“, „Икономически живот“, сп. „Тема“, сп. „Businessweek България“ и др.

През 2004 г. е член на организационния комитет на партия „Новото време“.[5]

През 2012 г. е сред 4-те водещи на телевизионното токшоу „Високи токчета“ по bTV.[6]

Разведена е с Божидар Колев, един от собствениците на верига магазини „Технополис“, от когото има син на име Константин.[7][8]

Литературно творчество

[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. прави своя дебют в прозата с романа „Анатомия на илюзиите“, в който се разказва за драматичната любов на мъж и жена от два несъвместими свята. Романът е преиздаван шест пъти. Следва „Червено злато“ (2007), трилър, в който се разследва незаконната търговия с кръвни продукти. Романът ѝ „Стъклени съдби“ (2008) е драма-трилър и представя опасната тенденция хората да поемат в ръцете си собствената си еволюция. През 2009 г. излиза романът ѝ „Мастиленият лабиринт“[9] – исторически трилър.

Романите ѝ вече са издадени на английски, руски, гръцки, турски, сръбски, а скоро и на италиански.

Някои критици определят Людмила Филипова като представител на „чалга литературата“[10][11], докато други контрират [12], че тази комерсиално ориентирана литература има своята аудитория.

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]

Като дете е участвала в няколко игрални филма, сред които са „Куче в чекмедже“ (1982), „Денят не си личи по заранта“ (1984) и „Търси се съпруг за мама“ (1985):

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Анатомия на илюзиите“ (2006)[13]
    • „Ανατομία των ψευδαισθήσεων“. Превод на Панос Статоянис. Атина: ΨΥΧΟΓΙΟΣ, 2012[14]
  • „Червено злато“ (2007)[15]
  • „Стъклени съдби“ (2008)[16]
  • „Мастиленият лабиринт“ (2009)[17][18]
    • „The Parchment Maze“. Превод на David Mossop и Angela Rodel. Sofia: CreateSpace Independent Publishing Platform, 2013, 438 p.[19]
  • „Антихтонът на Данте“ (2010)[20]
    • „Dante's Antichthon“. Превод на Angela Rodel. София: Егмонт България, 2014, 632 p. ISBN 978-954-27-1202-2
  • „Аномалия“ (2011)[21][22]
  • „Печатна грешка“ (2012)[23]
  • „Където се раждат ангелите“ (2013)[24]
  • „Войната на буквите“ (2014), по която Българската национална телевизия засне и излъчи сериал през 2023 г.[25]
  • „Пътуване до Края на света“ (2015)
  • „Смисълът“ (2017)
  • „Контактът/ Отговорът“ (2019)
  • „Където се ражда слънцето“ (2021)
  • „Печатна грешка“ (2021)
  • „Божият ген“ (2022)
  • „Войната на верите“ (2023)

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Людмила Филипова е носителка на международна литературна награда „Югра“. Българската писателка е единствената, отличена за проза за издадените на руски романи „Стъклени съдби“ и „Червено злато“ в най-престижната категория на конкурса „Славянска книга“. Наградата е учредена през 2007 г. от правителството на Ханти-Мансийския автономен окръг Югра в Сибир с идеята да се подпомагат изявени писатели, поети и преводачи от славянските страни, което да помогне за възстановяването на връзките между тези народи. [26][27]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Внучката на Гриша Филипов умирала от срам да я возят с „Мерцедес“, в. „24 часа“, 27 май 2012
  2. ↑ „Людмила Филипова и Димитър Стоянов разказват за Гриша Филипов и Радой Ралин“, в. „24 часа“, 2 април 2013
  3. ↑ „Писателката Людмила Филипова: Дядо ми Гриша Филипов се разболя заради унижението“, в. „Сливен днес и утре“, 9 юли 2012
  4. ↑ „Внучката на Гриша Филипов ще съди сина му“, в. „Труд“, 24 март 2010
  5. ↑ Евелина Гечева, „Людмила Филипова, член на организационния комитет на партия Ново време: България има нужда от потомствени политици“, в. „Монитор“, 10 юли 2004.
  6. ↑ „Великолепната телевизионна четворка: Живот на „Високи токчета“ с Людмила Филипова“, в. ViewSofia, 24 февруари 2012.
  7. ↑ „Людмила Филипова: Съвършеният мъж е този, когото не познаваме“, интервю на Ваня Шекерова, сп. Ева.
  8. ↑ „Създателят на „Технополис“ почерпи за рожден ден“, в. Стандарт, 28 януари 2010.
  9. ↑ Таня Кольовска, „Мастилени петна след Людмила Филипова“, рец. във в. „Култура“, бр. 23 (2550), 19 юни 2009.
  10. ↑ Пламен Антов, „Какво иде след постмодернизма: един карамазовски сюжет“, в. Култура, бр. 22 (2505), 13 юни 2008.
  11. ↑ Михаил Неделчев, „Високата литература срещу подмяната“, в. Литературен вестник, бр. 13 от 2013.
  12. ↑ Ангел Игов, „Кой се страхува от Людмила Филипова?“, в. „Култура“, бр. 23 (2506), 20 юни 2008.
  13. ↑ Ирина Вагалинска, „Мрачният Гетсби и партийната принцеса“, отзив в сп. Тема, бр. 42 (261), 23-29 октомври 2006 г.
  14. ↑ Maria S. Topalova, „Anatomy of illusions@FreeThinkingZone personally performed by Ludmila Filipova“, отзив в GR Reporter, 20 юни 2013 г.
  15. ↑ Борислав Гърдев, „Кървавата цена на златото“, рец. в Литературен клуб, 5 май 2007 г.
  16. ↑ Борислав Гърдев, „Към нови творчески хоризонти“, рец. в Литературен клуб, 11 март 2008 г.
  17. ↑ Виолета Тончева, „За лабиринта като еманация и продукт на/за интерпретации“, рец. в електронно списание LiterNet, 01.06.2009, № 6 (115).
  18. ↑ Денка Кацарска, „Мастиленият лабиринт“, където не можеш да се изгубиш, Людмила Филипова“, рец. в Литературен клуб, 2 август 2009 г.
  19. ↑ Bozhidara Georgieva, „The Parchment Maze (Lyudmila Filipova's ambitious novel now in English)“ Архив на оригинала от 2014-07-01 в Wayback Machine., рец.
  20. ↑ Борислав Гърдев, „Към недрата на човешкото познание“, рец. в Литературен клуб, 3 май 2010 г.
  21. ↑ Как е възникнал замисъла на романа – в: „Людмила Филипова: Сексът за мен е част от нещо по-голямо, не ме привлича самоцелно“, интервю на Росица Иванова, сп. Cosmopolitan, 18.08.2011 г.
  22. ↑ Борислав Гърдев, „За „Аномалия“-та и за Людмила Филипова“, рец. в Литературен клуб, 23 юни 2011 г.
  23. ↑ Христо Блажев, „Печатна грешка“ на Людмила Филипова е разточителна Ниагара от пародия“, рец. в електронно списание Книголандия, 10/07/2012.
  24. ↑ Борислав Гърдев, „Където се раждат ангелите“ от Людмила Филипова (рецензия)“, рец. в ЛиРа, 6 юли 2013 г.
  25. ↑ БНТ. YouTube
  26. ↑ „Людмила Филипова се върна от Русия с литературна награда“ Архив на оригинала от 2014-07-07 в Wayback Machine., сайт на изд. Сиела, 29 март 2013.
  27. ↑ Алексей Кондратьев, „Международная литературная премия „Югра“: до новых встреч!“, сайт на наградата Югра, 27 март 2013.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Людмила_Филипова&oldid=12199800“.